
Екотуризъм в Западни Родопи: Природа, култура и устойчиво развитие
Западните Родопи
Тук едно от малкото места в Европа, където все още се срещат в естествени условия кафявата мечка, дивата коза, вълкът и благородният елен. Горите заемат повече от 70 % от територията на Западните Родопи, като преобладаващи са иглолистните видове.
Общата площ на защитените територии в Западни Родопи е 16 697 хектара
Мрежата от защитени природни територии е представена от 8 резервата, 6 поддържани резервата, 70 защитени местности и
30 природни забележителности. Пет резервата са включени в Списъка на ООН за националните паркове и други защитени територии, а четири от тях са признати за биосферни резервати.
През хилядолетията са възникнали специфични и уникални природни творения
Тук се намират причудливите природни феномени: Орфееви скали край Смолян, Чудните мостове, Невястата, Слонът, Костен камък, Червената скала.
Регионът е богат както на повърхностни, така и на подземни води. От тук водят началото си и на голямо протежение през планината протичат две от най-големите български реки – Арда и Въча. Значителен е дебитът на изворите Клептуза, Хубча, Бралото, Свети Иван, Настан – Забрал. Много голямо е значението на минералните води в региона. Находища на минерални води има край Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните, Ерма река, Михалково, Беден. Известни и атрактивни са Смолянските свлачищни езера. Възможности за риболов и водни спортове създават многобройните язовири – Батак, Доспат, Широка поляна, язовирите по река Въча и много други по-малки язовири с локално значение.
Културно-историческо наследство
На северната граница на региона е многопластовият резерват “Старинен Пловдив” – археологически, архитектурен, урбанистичен. Особено значение имат национални паметници от различни епохи: праисторическо пещерно обиталище – Ягодинска пещера, новоразкритото тракийско светилище Белинташ, средновековните Асенова крепост, Червената църква край Перущица, укрепеният град Цепина, Бачковският манастир с уникалната Костница, Араповският, Мулдавският и др. манастири, култов комплекс Кръстова гора., цяло съзвездие от култови обекти край Асеновград, историческата църква в Батак, феодалният комплекс Агушеви конаци в село Могилица, църквата с килийното училище в село Широка Лъка, исторически селища със съхранена архитектура като Смолян и неговите възрожденски структури, Брацигово, Широка лъка, Златоград, Пещера, Ракитово, малки селища със специфичен облик като Гела, Солища, Мугла, Буката и др.
Древни мостове и останки от римски пътища, следосвобожденски обекти като павилиона на Княжеската резиденция в Кричим, Музейна сбирка на съобщенията, “Музей на просветното дело в Средните Родопи” и частна етнографска сбирка в Златоград, както и множество къщи-музеи, свързани с освободителни движения от периода на най-новата ни история.
В почти всички селища ежегодно се провеждат събори на местните общности
Международна популярност имат Роженски събор, детските Орфееви фолклорни празници, Международния фолклорен семинар “Балканфолк”, гайдарското надсвирване в Гела, фестивалите “С песните на Радка Кушлева” и “С песните на Надежда Хвойнева” в Левочево и Широка Лъка, ежегодния международен фолклорен фестивал в село Костандово, ежегодните “Дни на Делю войвода” в Златоград, фестивалът “Слънце-Луна” в Триград.
От занаятите в района са добре съхранени и се практикуват дърворезбарството, дървообработването, металообработването, а от
“женските” занаяти – тъкане на вертикален и хоризонтален стан, плетачество, гайтанджийство, везба. Друг от традиционните за района занаяти – златарството – също е запазен, но съществува и се реализира главно от частния бизнес, при условия и дизайнерски характеристики, продиктувани от съвременния бит.
Инфраструктура за екотуризъм
Обща инфраструктура – достъпът се осигурява от развита мрежа от шосета и пътища, която свързва както отделните населени места, така и региона с останалите части на страната. Най-западните части от региона са достъпни с железопътен транспорт.
Туристическа инфраструктура – В Западните Родопи съществуват утвърдени от десетилетия курортни центрове, край които през последните 10 години се зародиха множество малки обекти за настаняване на туристи и заведения за хранене и развлечения. Състоянието на базата е сравнително добро и може да поема търсенето на алтернативни туристически продукти. По-голямата част от средствата за подслон и местата за настаняване са категоризирани в съответствие със Закона за туризма и Наредбата за категоризация. Съществува сравнително добра мрежа от туристически хижи, семейни хотели и къщи за гости и почивни станции. Места за изхранване съществуват във всички туристически селища, повечето обекти за настаняване на туристи предлагат продукти на типичната родопска кухня.
Голяма част от местата за настаняване в категоризирани къщи за гости и семейни хотели в много от селищата са разположени край съхранена природа и забележителности на ландшафта.
Туристическата информационна инфраструктура е относително добре развита. Туристически информационни центрове има в Смолян, Могилица, Момчиловци, Широка лъка, Чепеларе, Орехово, Девин, Златоград, Баните, Велинград, Батак.
В Западни Родопи все още не функционират посетителски центрове, може би защото в региона няма достатъчно мащабна защитена природна територия.
Западните Родопи предлагат неизброимо множество пътища и пътеки, по които можете с дни и седмици да бродите сред разнообразна природа – вековни гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, покрити с килими от цветя, величествени ждрела и пещери, които спират дъха, буйни реки и водопади. Родопите са уникални сред останалите българските планини с това, че в тази планина от праисторически времена до днес живеят хора и при вашите пътувания ще видите живописни села с изключително красиви старинни къщи, древни изгърбени мостове, параклиси и джамии. Ще се запознаете и с най-голямото богатство на планината – добри, сърдечни и гостоприемни хора. Най-хубавото нещо в една екскурзия са неочакваните, непредвидени случки и откриването на неща, за които нито сте чували, нито сте чели.
Екопътека – Дряново
Еко пътека Via Ferrata започва от Дряновския манастир, край ж.п. линията, по брега на река Дряновска, край Сини вир, по каменни и железни стълби излиза на ръба на скалния венец източно от манастира. Оттам камениста пътека води до платото Стринава. След това пътеката се спуска през гората край манастирското лозе и отново се връща пред манастира.
Туристическо дружество Бачо Киро предоставя на желаещите туристи водачи за трасето на екопътеката.
Екопътека Бяла река, Калофер
Екопътека Бяла река се намира на около 7 км северозападно от град Калофер, близо до Калоферския манастир, в Национален парк Централен Балкан. Маршрутът минава в подножието на един от най-красивите водопади в България – Райското пръскало, като се върви по стръмни склонове и се навлиза дълбоко в ждрелото на Бяла река.
Тук се срещат над половината от растителните видове в България, близо 2/3 от лековитите й билки и 11 вида уникални само за това място растения. Паркът е едно от последните убежища на вълка, мечката, дивата коза, благородния елен, царския орел, както и на 120 вида птици.
Дължината на екопътеката е 1830 м, намира се на 570 м надморска височина, а най-високата й точка е на 630 м. В най-трудните й участъци са конструирани дървени стълби, а най-високите места по пътя са обезопасени с дървени парапети от дъб.
Екопътека Бяла река е отворена за посетители от началото на март до края на октомври всеки ден от 10 до 18 часа.При входа на Екопътеката служител на Парковата дирекция лице, провежда инструктаж на посетителите за Правилата за поведение и за движение по Екопътеката. За безопасност по време на прехода, не се допуска използването на съоръжението извън работното му време.
Посетителските групи са до 15 души и се пропускат през интервал от 30 минути. Посетителите на възраст под 14 години трябва да имат придружител. Индивидуалните посещения са във времето за неорганизирани посещения от 11 до 12 часа и от 14 до 15 часа. Индивидуалните посетители могат да преминат по маршрута и с организирани групи, при свободен капацитет в тях. Времето за организирани посещения е от 10 до 11 часа; от 12 до 14 и от 15 до 18 часа.
Екопътека Иванчова поляна
Екопътека Иванчова поляна предлага лек и приятен преход за около 3 часа. Цялата й дължина е около 6 км. Маршрутът тръгва от Градския парк във Вършец и продължава до местността Иванчова поляна, прочута с танцовите забави и младежки веселби от началото на XXвек. Днес поляната събира главно малинарите, тъй като наоколо има обширни малинови насаждения.
Иванчова поляна се намира в най-високата част на парка и го свързва с вековните гори на Кознешкия дял на Стара планина. От нея се разкрива красива гледка към връх Тодорини кукли. В района на екопътеката се срещат над 280 вида гръбначни животни, от които 200 вида птици. От тях 9 птици и животни са глобално защитени, а 7 растения са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.
Краят на екопътеката предлага истинска прохлада. Достига се до местността Водопада, която привлича с необичайната си двустепенна водна каскада.
Екопътека Тодорини кукли
Екопътека Тодорини кукли минава през най-красивата част на Кознишкия дял на Стара планина, като тръгва от местността Зелени ден над квартал Заножене във Вършец и стига до връх Тодорини кукли. Оттук, през 100-годишна букова гора, екопътеката се спуска до невероятно красивия Клисурски манастир. Цялата дължина на маршрута е 10 км. От манастира туристите могат да си поръчат връщане във Вършец с автобус, велосипеди и дори файтон.
Трънска екопътека, Трън
Благодарение на естакадата от 7 дървени моста, 12 стълби и стотици стъпала ще можете да се насладите на уникалните скални феномени, изваяни от двете реки – Ерма и Ябланица Трасето редува по-равни и спокойни крайречни участъци със стръмни и предизвикателни изкачвания. Уникално е съчетанието вода-скала-растителност, като често само на няколко квадратни метра се сращат десетки дървесни, храстови и тревни видове. Пълният обиколен маршрут на пътеката, включва и недостъпното преди изграждането му ждрело на Ябланишка река. Трънската екопътека предлага разходка сред екологично чистата и недотам позната красива природа на Трънския край.
Южнородопска екопътека, Ягодина
Началото на Южнородопската екопътека започва от устието на Хайдушки дол в Буйновска река в Западните Родопи, между селата Ягодина, Борино и Чала. Маршрутът й обхваща долините на три реки и ридовете между тях, в район с надморска височина от 900 до 1400 м. Състои се от няколко етапа с обща дължина 18,5 км. Районът е карстов, с атрактивни скални венци с височина до 100 м по долината на Хайдушки дол.
Тук са разположени четири водопада, най-високият от които е почти 20 м.
Особено атрактивен е естественият скален мост – Дяволският мост с височина около 25 м. В околността има вековни екземпляри и цели групи дървета от черен бор. Наблизо са Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло и Триградското ждрело.
Вижте повече на rodopiportal.com