Крепост “Траянови врата”
Крепост „Стенос“, намираща се в прохода Траянови врата
Крепостта Траянови врата: Символ на Национално-Историческото Наследство
Разположена на 15 километра от град Костенец, близо до магистрала “Тракия”, в сърцето на Средна гора, Крепостта Траянови врата е истинско съкровище на българското културно-историческо наследство. Тази уникална крепост, със своята впечатляваща конструкция и богата история, е свидетел на множество значими събития, които са оформили хода на българската история.
Изключително интересна крепост с уникална архитектура. Силно първоначално впечатление правят двете петоъгълни защитни кули на север и триъгълната на юг. Самата крепост е представлявала уникален римски гарнизон. Впечатляващ е и тайният проход към дерето на близката река.
Историческа Значимост
Крепостта Траянови врата е разположена на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. Нейното име произлиза от римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Първите писмени сведения за крепостта датират от 3 век, като тя е известна и под името Щипон. В античността проходът е наричан Суки, а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум.
Археологическите проучвания, проведени през 1985 година от проф. Димитрина Джонова, разкриват монументална сграда – гарнизон с вътрешен двор, открит приземен етаж, шест входа и три вътрешни кули, построени от камъни и плоски тухли. Двете островърхи кули на западната страна са особено интересни от архитектурна гледна точка.
Военно-Стратегическо Значение
Крепостта Траянови врата е играла ключова роля в защитата на района през различни исторически периоди. Останките от стари градежи на юг от крепостта, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2 метра, подчертават нейното военно-стратегическо значение. Крепостта е била част от система от укрепления, включващи още две крепости на върховете Еледжик и Горна Василица, които осигурявали панорамно наблюдение на целия район.
Археологически Открития
При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан и Анастасий. Откритите хромели и долиуми за съхранение на жито и брашно, както и латинските надписи, предоставят ценна информация за живота в крепостта. Уникалното водно съоръжение и подземният тунел, дълъг 60 крачки, водещ до подземен извор, добавят още един слой към мистерията и величието на това място.
Битката при Траянови врата
Едно от най-значимите събития, свързани с крепостта, е битката при Траянови врата на 17 август 986 година. Византийският император Василий II предприема поход срещу България, но претърпява тежко поражение от войската на цар Самуил. Това поражение е едно от най-големите в историята на Византийската империя и оставя трайна следа в българската военна история.
Културно-Историческо Наследство
Крепостта Траянови врата продължава да бъде важен символ на българската идентичност и културно наследство. Въпреки че след османското завоевание функциите й като пазител на прохода отпадат, тя остава стратегически важна и до днес. Проходът, известен и като Капъджик дервент и Маркова капия, продължава да служи на хората и да напомня за славното минало на България.
Крепостта Траянови врата е не само исторически паметник, но и живо доказателство за устойчивостта и духа на българския народ. Тя ни напомня за важността на нашето културно наследство и необходимостта да го съхраним за бъдещите поколения.
